Наемането на служебен адвокат е нещо, което се налага на много хора в наши дни. Причините за това могат да са от разнообразен характер, като най-често срещана е липсата на достатъчни финансови средства. При това положение за хората се откриват няколко възможности, а в зависимост от своята обективна преценка те решават на коя от опциите да спрат своя избор. По принцип законът за адвокатурата гласи, че всеки адвокат има право на парично възнаграждение за положените от него усилия в хода на воденото дело. Що се отнася до размерът на хонорара, неговата стойност се определя посредством договор за правна помощ с клиента. В същото това време стойността на възнаграждението при никакви обстоятелства не може да бъде под прага, който е предвиден в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тя действа официално от 9 юли 2004-та година, а неин официален издател е Висшият адвокатски съвет. Това е един от най-важните правни органи за страната.

Адвокатът от своя страна има правото да помага безплатно в някои ограничени случаи. Така например имащите право на служебен адвокат са хората на издръжка заедно с тези, които имат сериозни материални затруднения. Близките и роднините също са сред хората, които имат право да ползват по-евтино услугите на наетия от тях правен специалист. Тази разпоредба обаче като цяло рядко се прилага на практика. Тогава обикновено се обръща внимание на Закона за правна помощ, който влиза в действие и който има за цел да осигури адекватна защита на материално затруднените хора. По неговата сила правна помощ може да бъде предоставена по граждански, административни и наказателни дела. Тя се осъществява от адвокати, а финансовата страна на въпроса се урежда от държавата. Равнопоставеността на страните в процеса трябва на всяка цена да се гарантира от безплатната помощ. В случая има значение още един факт, който е от съществено значение. Такъв вид помощ може да се поиска и впоследствие да бъде оказана единствено от и съответно на физическо лице. Няколко по вид са основните правни помощи, до които често прибягват хората и които вече са се утвърдили като често срещано явление в областта на правото.

Консултирането с оглед постигането на споразумение преди започване на съдопроизводството или завеждане на дело е един от случаите. Втори следва случаят с подготовката на документи, необходими за завеждане на делото. Процесуалното представителство и представителство при задържане от страна на митнически или полицейски органи са още два от случаите, в които може да се поиска правна помощ. За да се поиска помощ от служебен адвокат, е необходимо да се изпрати молба до съответния орган. Освен това кандидатът за подобна услуга трябва да отговаря на изискванията, които са предвидени в ЗПП. Националното бюро за правна помощ е органът, до който се отправят подобни молби. Що се отнася до това кой трябва да извърши подобно действие, именно нуждаещият се от помощта на адвокат трябва да се заеме с тази задача. Необходимо е още кандидатите да отговарят на условията за социални помощи, както и да бъде настанен в специализирана за предоставянето на социални услуги институция.